понеделник, 26 септември 2011 г.

ноздрите ми издават дим..знам че пиша на място ,което несъществува,място което е нетрайно..и скоро ще изчезне в космоса..,забравила съм.очите.погледът.най-добрите ми картини стават за минути....те са готови в мен.,изчакват гравитацията да ги приземи.Ще се побъркам.Защо всяко нещо ,в което се влюбя искам да умаломощя,искам да зграбча с всичка сила,да го погълна отведнъж,моята любов ...така както с хубавите ми картини те са минути щастие,минути истинска любов,минути нирвана,...и край почвам следваща отново...и забравям ,а нали всеки търси вечност ,нали...стоя и пристрастно си мисля за евентуална любов с човешко същество.Правя любов с бира ,с кратина, с вино ,със слънцето ,с водата ,с погледът си ,с ръцете си ,с красотата си ,с луната,с вятъра ,със спомените ,с музиката на птиците....... искам да споделям...искам човеци ,искам лица ,искам изражения,искам смях,искам това,което сега е далеч..което е било ,и което ще бъде

събота, 24 септември 2011 г.

ами ..да може би си мечтая, някой да ми каже онези красиви обещаващи думи за любов.,така както са в моите мечти.ДАли някога съм била принцеса?
Пия бира в поредната вечер на поредното място все едно...слушам лаптопа ,който сега пеe "Fog" и съм сама.Тялото ми расте ..усещам това
Усещам и ,че скоро ще запея нещо фалшиво..нещо тъжно...де да знам.Опитвам пшеничното ,напомнящо ми онази синя нощ на пристанището.Някой ден човек пораства,разбира че е живял.Има какво да каже, да напише,може би и да нарисува.Историята си я правим ние...после я разказваме,ако сме живи.тя никога не свършва.За това е винаги на фрагменти ,никога не можем да я обхванем.Стига.Толкова още имам да видя,толкова още да опитам,да почувствам,..живея за тези моменти.Старите хора са щастливи.Няма по-голямо щастие от това да имаш история,натрупани усещания и спомени и все още да си жив,да има на кого да ги разкажеш.

Всеки момент мога да си представя,че съм героиня от любим филм ,..който в момента не мога да кажа.Седя и пиша по челото на лаптопа,този неизменен мошенник.Седя и не знам.Склонна съм да заплача може би.Моменти на неизличими спомени,създавам си,тъй-както някога ще създам и детето си.Питам се, всичко това заради някой ли е или е само заради мен?Художник съм в превод за обществото,а всъщност не знам какво съм.Всички трябва да се успокояваме с определения,те са като приспивната приказка дето баба ни е чела като малки.така става.Пораствам с предствата ,че там горе сред възрастните всичко е идеално съвършенно измислено ,хубаво, вярно,честно........а всъщност ..идвайки там виждам огромна дупка на незнание на абсурд,сякаш дори не сте били и деца.. а,сте с тела готови да създават сега......
не знам къде съм..кой ме пусна да дойда при вас...вие сте различни, вие сте стари,а света е толкова безчувствено обикновен,а ми давахте какви ли не надежди ,че той е прекрасно направен, идеален.Толкова много незнание има в него ,сега разбирам.Винаги трябва да си спомняме детето в нас,ако си го спомняхме по -често друг щеше да е образа на света щеше да е малко по-смислен може би...
Натъкнах се на мои стари писателски произшествия.Ето ги и тях :D,е има тук таме изненадващо добри:

две като две дървета и двама човека...приказки за очилати книги и необичани държави,...колко ли път ни чака ...Гледам през прозорец на локомотив и се опушвам от топъл дим на цигара,когато се задъхам вече ще сме стигнали...там е вечно зелено и далечно,замъглено от нечие откровение,...леко сиво като през коприна,..котки,чайки това не е ли гръдът с морско сините чаршафи..през прозорци потънали в дървените си сестри,.през въздух опиянен в душата на дъжда,..през погледът му дълъг необятно пуст...цели дни те сресвам с коси потънали в пръстта,.вкоренени във времето разцъвфат,...

* * *



Кафе за изгрев


Мисля да умра за кратко ,после да си купя цвете в саксия.
Рисувам нерядко,Снощи се прегръщах с куче,Пожелах си влюбване в човек-маймуна.
Утре ще бъде топъл ден.
Смъртта е преходна.Като болест без лекарство те смущава.Всички я изпитват безболезнено и многократно.
Посветих себе си на временното изобилие в чаша чай.
Може би ще си лягам, хората робуват на неизличима болест.Те обичат живота,пият бира,говорят български език........

* * *

един ден


-стълби и аз
-колело и аз
-пилешко и аз
-музикално магазинче и аз
-котки по чорапи и пак аз
-плитки разговори на тема ,..има ли пари ,когато къпете жени...и аз
-кадифен залез в кръгли колене и аз
-зъбите ти с памучени венци и аз
-Тялото ти над моето и аз
И ти ,..и пак аз и ти и аз

* * *

освободиш ли се ,..вече виждаш...очите ти са целунати от
небето,..и виждаш................колко е хубаво ,че си жив!

* * *

Незавършени картини,завършени в рамките си,запознати с космоси-поляни.


Пържени моливи с коричка за утеха.
Изгубих чисто новата си рокля в музика от миналия век.
хапнах молив и го нарисувах,
стоплих хартия и я прерисувах,
стоплих тялото си и го попитах ''обичаш ли ме?

* * *

Пилешко


Пилешко и вилица влюбена в нежната му кожа

Пилешко и аз
Пилешко ,храна за повечето естествено пилешки
Пилешко и вино
,добро пилешко
Пилешко за вечеря и точка

* * *
добро утро..къпещи се трохи във винени чаши,.
Облачно небе ,къпещо се дете,и няколко мухи за красота.,
Обяснение премълчано, скрито в пауза от цветя.Без име се родих.

* * *
,..това разминаване след себе си ..двусебе си,.сега изпитвам това вече е забравено но е истина..официално и реално себеотдаване...личен и неличен живот.,,що за глупост е сътворило обществото...сега съм в него,..и ме няма!заслепяване на малцина,,...разделят се със скъпоценните си истини.,.срещайки се с тях,дават единствено обществена личност ..политическа изразност...направена от тях ....общество направено от тях...а те жертва на самото си откриване...

* * *

За реалното

Клепачът ми е сух.

Завитичък е с новините от деня.
Има гостенка,..закачила се за него и го гаделичка,мъничка и дългичка
стои като остров
Научавам името и.Тя е пъпка.И е млада,той я провокира
да живее в собствено легло и често я обича.


петък, 23 септември 2011 г.






пленерни ..с цвят от пясък до керемиден прах

сряда, 21 септември 2011 г.

по-жадно не съм пила бира...и по-жестоко не съм рисувала,утрЕ ставам принцеса
УТРЕ СТАВАМ РАНО
утре ще пия кафе
утре ще съм изкъпана,дрехите ме чакат ..някои измачкани ,дали някога ще мога да си облека всичките наведнъж?..
слушам всичко възможно ,което мога да чуя
подслушвам radiohead,този път обичам warpaint
спомням си...
мажа на платно
влюбена съм....ТОзи път не знам в когооо
въобразявам си ,че живея здравословно..
дишам тежък въздух ,и псувам за окраса
подскачам около котката в ателието , тя ми се смее
всичко това живее притиснато в тялото ми и понякога пее ,понякога не

В опит за кадър 



Тя- хей,хайде да тичаме близо един до друг..някъде далеч оттук някъде ..сами
Той- вътре в нас има смисъл
Тя- свободата е тиха..хайде да тичаме,.
Той- толкова си хубава с лице ухаещо на тамян и очи тъмни като дъно
Тя- дали да остана и да се превърна в прах,ти ме обичаш ,а всичко се превръща в мъгла
Той- да тичаме заедно с голи тела изоставени в тревата,преди дъждът да ни целуни..
Тя-преди да опознаем душите си ,преди да опознаем устните си, преди да опознаем ръцете си нека тичаме заедно..нека бъдем близко ,но далеч да са ръцете ни ,далеч да са телата ни...

Той-толкова си хубава ....ей там поседнала с тих спомен за морето с пръсти по-невинни от трохичка, ...хубава си
как докосваш косите си ,..

Тя-толкова ли много видя в мен? Когато те нямаше ми беше тъжно,.спомнях си мълчанието и тихия въпрос"защо понякога мълчиш и гледаш сякаш тъжно,в спомените ми вече те има".
Той-толкова много дъжд .. всяка секунда е дъжд в лицето ти
Тя-толкова далеч ли искаш да стигнем...където вече не се разпознаваме..където плуваме в безчувствеността...обичам ,когато ми отваряш бирата с ключ..сега я отварям с ножица

Той-и аз..
Тя-и ..защо толкова обичам да стимулирам фантазията си и с най-малкия повод за поява на влюбване,сякаш не мога да спра да плета романси един след друг потънали в пространството ,в тях няма реалност ,има само разочарование и болен романтизъм
Той-....
Тя-нали не те познавам ,мой малки принце?
Той-....

Тя-нека всичко остане в звездите..те винаги ще светят..
Той-хващам ти ръката и завинаги те прегръщам ..
Тя-но нали ми каза ,че няма да плача щом си тръгнеш..
Той-няма...просто ще те прегърна ,ще видиш че няма

Тя-добре..... .. .. ... ..
оставам

вторник, 20 септември 2011 г.

Трендафила в Оряховица....7 дни в средата на България и малко встрани





Кори от липа ,рисунки от едно село


Жената -Сова проект за шпионка

Дънерчета с газени лампи..

понеделник, 19 септември 2011 г.


дънер и малка газена лампа

Архив на блога

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години