неделя, 17 юни 2012 г.

Под водата вятърът не се усеща, а всичко трепти и танцува.
На земята си представям, когато замърдат листата на дърветата, а пердетата създават поредната извивка на тъканите си, че вятър няма, няма и причина, а просто едно желание да покажат и те своите движения на хората и да потанцуват с тях.

четвъртък, 14 юни 2012 г.

 

 Heaven falls

letting white feathers
sky is falling
on my pretty deep pillow
sky is falling
on my eyes and start to cry

The sea so blue, you've lost it
and your clouds, Heaven
they simmers in a winter cold
The wind you've killed already
by your body of the endless beauty
and no more stars you keep inside
only mark of mist, always cold and empty
In love with you Heaven
inconsiderate and gently,  love
who had waiting you and missing for so long time

 

Небето пада


сипе бяла перушина
небето пада 
върху възглавницата ми любима
небето пада
върху очите ми  и плаче

изгуби  морето си тъй синьо
и вече в зима тлеят облаците ти Небе
вятърът погуби ти в бекрайното си тяло
и няма веч звезди, а мъгла все сива
празна и студена, влюбена във теб Небе
нежна некрасива дълго време чакала Те.  



вторник, 12 юни 2012 г.

По-светено на дъжда

 

Политнала на една от своите частици

под падащото небе на капки

съм.

Като ангели целуващи най-финото ми аз

летят, препускат

създадени от вълнението облачно

ненужното рушат и целуват го по кожата

В устрем, единствена 

изтичам се в благо и смирение

попила всяка капка в-дъх-новение

протягат улиците сивото си топло и в мен запява ангел

белоснежен и горящ. 

 

 

 

По пътя бях сама и там останах 

стискаща в ръка парченце вятър

в спомен недовършен

летеше с благовоние липово и топло

дъждът самичък 

всестранно склонен

танцуващ с мен замислен и любовен.

 

неделя, 10 юни 2012 г.

Архив

Из битийни анализи из себе си



 Има ли значение кога

Постоянно ми трябва изкуство 
за да живея и оцелявам
Най-бързо си го набавям чрез музиката.

Действа като упойка, преспиваща неусетно
болезнения спомен по битийната ми самота и неизвестност ...
и спирам да плача
спирам, и засмуквам жадно от 
нетленното и вечно, колкото мога повече 
после...
Нека трае дълго.


12 Юни 00:15 2012г.

Една картина-изображение на изкуството
Може да съдържа логика, но тя единствено ще да е естетическа (разбираема и неразбираема в частност от автора ), обективна логика, която първо заговаря в разума ни (свикнали да възприемаме нещата първо с ума, а после по възможност със сърцето) няма, а ако има тя е единствено естетическа.
Едно изображение на изкуството  се основава на субективното неотрално битие (ако изобшо може да се нарече битие), ако ли не то съответно не е предмет на изкуството. Изкуството се съпреживява, изживява и съживява с необходимостта си. То служи на душата, на неумозримото, метафизическото, което можем да усетим на първо място чрез сърцето си.
Ако има някакво назоваване в картината то трябва да се сведе до минимално формално акцентът е върху преживяното, което преживява носейки като съдържание в себе си назованото.     

  

" Аз правя изкуство

Аз имам работа с Бог "

 

10 Юни:

с нетърпение очаквам следващия изпит утре,

той е просто повод да се зачета в историята на естетиката и философията, но не е в никакъв случай 

идеалната възможност за развиване на мои наблюдения в тази сфера, безпристрастното подхождане към целия материал, което се изисква (защото не може всичко да се знае пристрастно, ако можеше нямаше да е знание ами назубряне) ме отблъсква и ме кара да се замисля отново върху образователната система като цяло, не ми е интересно явлението изпит, там всички са маса, и се третират като маса от изпитващия, никой не може да изпъкне с нещо различно и креативно, защото тенденцията за ниво знание бива диктувана от тълпата (състуденти, които през моето поколение са безкрайно ограничени и непретенциозни по повод четенето и разсъдъка си) яд ме е, че не мога да се насладя на изпита като нещо полезно, а се надявам той по-бързо да отмине и да бъде взет. И фактът, че след изпит почти нищо не ти остава в главата от ученето, е доказателство че акцентът пада върху оценката, вниманието е насочено към това изпита на всяка цена да бъде взет. Мисля, че тази система трябва да се промени ако обществото иска реални знания за своите деца.Системата ни се основава на насилието, на задължителното класиране, надпреварване един с друг това е  начин на мислене някакъв архетип наследен още от предсократизма от софистите, където се въвежда Азът или самосъзнанието и истината е просто въпрос на убеждение, липсват добродетелите които  изграждат морала като ценност.




Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 11 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години