Как да ви опиша..лято е ....топло е в легло от жълти минзухари.В стаята е уютно,навън студено е. Вече е есен и е жълто. Няколко ноти неизвестни блещукат пред очите ми.Музиката е лилав пясък,.Котката ми разбира това.Навън е интересна пустош.искаше ми се да я посетя,.но вече е доста тъмна и не се вижда. Котката е все мяукаща с музиката се получава,..като приспивна песничка,..аз летя летя и падам .Все ми се слуачва да не знам нищо за себе си.Котаракът пее Баба спи и леко похърква...котките не пият алкохол...,.ЦЕзар живее вече 10 години..тук с трима човека и един телевизор. Прилича на крава,защото е чернобял..и едър,.Е не прави мляко,но си е заклет фен на млечните продукти.

невидимият бунт на небесата

Цезарчо

приказки,..за отвлечени неща,.кой ги отвлече..отвлечените неща,принц мечка ги отвлече,взе си ги в хралупа..и им даде да пийнат лимонада.Той е принц ,.и е мечок .Събира си глинени бурканчета с лилави боровинки.трупа си ги в хралупата заедно с отвлечените приказки за принцове и феи.Гората е близо,.до дома,но близо.Мечокът ,..разказва: Веднъж три мравки танцували под небе ..щастливи че имат дом,..и приказки от мечок..те танцували ,.а мечокът пеел ,,..пеел пееел ,..

още по-близо

някъде в началото ..
някъде в средата на дъждът

омая ме,..
...Дъждът е много,,мнооого,..не бях виждала стъклата на прозорците ми .,,,тъжни и разплакани,............чудя се какво толкова дъждът им е разказал..птичките ги няма навън.сгушени са и заспиват ,..този път не пеят а слушат дъждът летял толкова много пъти като тях...

за момичето с късите коси

да си намери розови цветя,зелена шапка...да полегне на поляна и одеало с цвят на дъб по риза на райета......да се изгуби в гората с феи ,толкова много свещи и една луна,..високо над реките,заспиваше дъждът..мокър и голям., завиваше звездите.

в облаци совa лети с бели вести над черното море..и все така момиче зад прозорец пие вино.Черно-сиво е небето с дантели по ръба .

...пролет е ухае на море ,още от влака ...У дома ..Варненско и топло..стаята си е там отново среща,. в жълтите и дълбини..Вятър в коси, люляци и цъфнали кестени

през дантели ....

и само да се разхожда ..тича по поляните ...да поеме по пътека отъпкана от някой кон..и да се покатери по дървото с черешите, а после да пеее..в рокли да се вее, от вятъра целуната да се смее и да падне във водите на морето.. ...........липите ухаят.....а аз си спомням....

заплетена от косите си не диша...Вали......,окъпани листа и под тях ..широка сянка ...недокосната от сълзите на небето там е ...тя под звездите и дъжда ..малка блестукаща и сива...картина по лицето на деня...Тя ..познаваше ли ме ?Сега и е трудно да си спомни,окъпана в тревите заспива...а дали ще се събуди?Ще се събуди някой ден по залез.... в легло завита в рокли скрита от цветовете на ноща ..,.къде,Къде ееееее...това място..дълбоко,облечено в мълчание и аромати от животи.... ,объркана прегърна облак и заспа..любовта..сама,сама,..