петък, 29 април 2011 г.

Късно вечер слушам учуж сама ..така чувам припева.Прохладни дни ,не и топли ,нито жадни.Как обичам понякога до мен двама да говорят ,аз незабелязана и все пак жива за тях да съм.Във вихър съм ,и после пълзя и викам .,летя и падам,избухвам ,заспивам и удрям се ,умирам..и разбирам

петък, 14 януари 2011 г.


...под дърво заспало ,под небе живяло..малко цвете ..В рокля от коприна зимата е вън., . Бледи цветове заспиват в топлото одеало ..и някакси се гушкам в нещо близко ...







Болка в едно изгубено минало..прошарено с дантели ...Черни и Бели облаци в очите на залязващото слънце...вече ви познавам! Ще се върна при вас с отворени очи ще живея,без сън,без загуба,без стени,без перваз на балкона и дрехи с петна,..в градина от лилави и кафяви клони ще вървя...........а Защо ми трябваше знанието на едно момиче изгубило единственото си момче.Защо започнах да се страхувам., защо забравих заключена вратата, ..с ключове потънали в тъмната мисъл.

Тръгвам завинаги обичана и съблечена до кожа...
И не приемам благодарности,запазете ги в сърцето
както небето се променя тъй ще бъдат дните с мен
от кралско синьо до нажежено бяло...ще обичам


лицето ми погалено от клони на дърво ,само и диво

в залезът като опал тихо се пропуква..и мълчи...




и някакси животът е прекрасен с тази своя тъжна нотка оставена като лист хартия да се люшка и удря в земята да се целува и замръзва с вятъра и като цигарен дим уморен в косите на момиче да заспива ...Оставам чиста,и нека снегът бъде моя дреха с цветя все още несъбудени.
вали в твоите очи ,в моите отдавна

четвъртък, 30 декември 2010 г.

24.12.2010г.
Във Виена съм.Стоя на мокета в коридора,опирам се в стената до хотелската ми стая.Пускат песен на Dido.Чува се от асансьорите,които тук са много.Бъдни вечер е ..най-сбъднатата вечер до сега хахах..просто живота е с продължение,което не ти сътворяваш,а точно ти ти този ,който живееш в себе си и най-вече там.

неделя, 26 декември 2010 г.

19 Декември 2010 пътувам от София за Варна


Упояваща е красотата на зимните залези.Снегът е навсякъде.
...Меланхолия...се простира далеч зад сините очертания на полето..

...,Мадара побеляла и огрята от късите лъчи на слънцето.Лунен пейзаж и стръкчета магарешки бодили подават иглите си над снега.Една огромна тишина прозираща зад гръбнака на небето.А залезът така блести,така примамва...жадно да се втурнеш към него да се влееш в цвета му ,да го опиташ, да му се отдадеш....

Зимата идва ,за да чисти Земята .Покрива всичко с леден пласт и приспива малките цветя.Всичко е бяло и същевременно толкова богато и могъщо.Идва най-късия ден в годината..22,23 Декември.Неописуема е суровата неподправеност на природата,как може да те възражда и да те убива.
Сега всичко е голо,... раздаващо се непримиримо без свян, без болка точно сега, когато
белотата на снега е пареща и зъзнеща в очите ти..... те обичам...

Бъдни Вечер е...
Преди българи не знаели този празник и не получавали подаръци за Коледа.........


Пожелавам си

да остана жива с истината си
здрава с живота си
да създавам любов без лъжа
да не жертвам чистотата си в името на един измислен свят..този контролиращ се от егоизма,за да живея независимо

Да бъда полезна с Любовта си
Да бъда полезна с любовта си

Амин

Пожелавам всичко това на всеки!
Честито Рождество!

И най-сетне Климт на живо... запознахме се с господина.
Бях поласкана от топлата мекота на цвета му.
А как хубаво ухаеше ...на лавандула и ментови листа.
Запознах се с нежната натура на обноските му особено с жените...толкова обожавани и чувствани ,само с една линия.
Ами Сезан о,о.... О!
Стоя и не вярвам на себе си.
Това е Сезан...Пол Сезан,този несдържано бурен..в лудостта си романтик
...Божествените му пейзажи от Прованс...
Намерихме се близки...открихме много зелено в приятелството си..и решихме да поостанем в Прованс.
Клод Моне и неговите лилии!
Запознах се и с този велик човек отблизо..господи беше невероятно...
Горящите лилави и сините отражения във водата,призрачното розово и почиващите бели цветове на лилиите...прекарах безкрайно време там..потопена в тази толкова истинска природа.
Разменихме няколко цвята ..и реших да се сбогувам с вечното изкуство.. на художниците сбъднали мечтата си превръщайки се в себе си напълно ,а именно в картини!



Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 13 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 14 години