До Море

" С няколко птици във себе си..... вдишваш и издишваш вълните си."

Кротнало се в своето легло от пясък

леко се надигаш и снишаваш.

Тежко дишаш и издишваш своите вълнения крайбрежни.

Подсмърчаш под небето сиво и тихичко си тананикаш ....

молиш се за малко слънце и ме гледаш

...Море през зима нямаш сняг, имаш само птици.

-един пакет сaлфетки и да умра-последното желание на мен за онзи ,който отива до магазина и се връща с малък пакет цигари.
Тъмна ноемврийска вечер,е ква да е..тази есен в София не метат листата.Само ги тъпчат с обувките си,вървейки не знам си къде.-Щом телевизорът работи,значи ада е наблизо-казвам си го това с мислълта ,че и този път надявам се ,ще си е изпуснал влака.Но уви.Новините се чуват в лявото ми ухо неизлизайки от никъде...хаха и все пак мога да изключа телевизора,и все пак може би това е невъзможно ...

нищо не може да се върне

поредният траур...и повод за мечти.Потъвам в себе си и не виждам.Така е по-добре.Искам да кажа ,че ми се случи нещо ,което не съм сигурна дали беше истина ,..защото сега е толкова различно ,всичко което видях там и усетих ..сега отсъства главоломно ..за това силно се притеснявам, че всъщност нищо не се е случило там ,и че всичко е било измислено от фантастичния ми ум.Това дълбоко ме шокирва и травмира.А дали човекът с когото ми се случи...дали той знае за това..дали всъщност изобщо е бил там.Наистина вече не знам.Всичко което видях там, сега тук на това място в тези условия ми изглежда напълно чуждо,не мога да си обясня...много е тъжно ,че съм си измислила всичко и ,че ако сега съм в реалността ..то нищо не се е случило...и всичко е нищо.

трепкат светлините на града.,.ще пиша точно и ясно без метафора,без ангели...без ...
стоя пред това чудо на природата и пиша ...почна да ми харесва това ,че пипам копчета и пиша...вместо да държа писалка и да правя същото.... искам малко думи, изведнъж възниква усещането за безмислие...и така може....Несподелена ,за това ми е тъжно ...