Ям жито ...и си мисля за житните полета и вятъра в тях

не си спомням нищо друго...

Вече всеки ден пиша.

Всеки ден чета по нещо

всеки ден се отешавам 

всеки ден  се събуждам от тленното си тяло и разбирам,че съм мъничка и съм за малко тук. Красиво е пианото с детските си звуци. Душите са навсякъде в красивото, думите общуват си с души. 

 Из спомени от Пловдив

когато чайките замяукат

облаците се разтапят

залезът е близо, а аз чакам влака

...съм в неизвестност и ви обичам...

24 май. Денят е дълъг и ми помага да преодолея 
100 минутното закъснение на влака Пловдив-София.
Пия бира на края на гарата и гледам  пътуващия ден на запад. Чудно е майското време, където и да си каквото и да правиш, чудно е. Облаците се спират до земята и се превръщат в планина, пристигат и заминават влакове отрупани с пътници. Зарейвам последен поглед към небето с лястовиците и музиката на Beatles, нощта настъпва, а с нея и аз угасвам мъничко.

Начало

MUSHKKATO

My cats one summer

Window next to the sеа

Memory of Krapec

"Portret of Miss Alifadnert Filovska"

"

" The owls"

"Един следобед някъде в нищото"  "An afternoon nowhere in"

"В ателието"  "In the studio"

"Следобед край морето" "An afternoon next to the sea"

                                                          

"Градски пейзаж от София""Urbanscape from Sofia"

                                                     

  "Момичето на стола" "The girl in the chair"

                                                        

  детайл  detail

                                                                       

"Натюрморт с лимони и прозорец" "Still life with lemons and window"

                                                   

  " Натюрморт с лимони в кухня "  " Still life with lemons in a kitchen"

                                                 

  В академията     In the academy

                                                                   

" Seating girl "

"Натюрморт с лимони" "Still life with lemons"

                                           

Чезна в мрака

В стая с огледало ,без капка алкохол в сърцето.
Чезна в тъмната си стая.Виждам мониторът и думи в него.
Не живея на улицата с птички накацали по клони или с котараци мяукащи по чужди двори.
... Няма я терасата с под потънал в прах и слава и скърцащият паркет с дупчица от ток на дама.
На 7 -я етаж живея в мрака чезна си сама.,чезна и в безмислие се смея, разделям се с всяка светлина.!

Тъжна и глупава е тази тъмнина....

Котешки погледи

По улиците на Варна един 30.12.2011г.

30 Декември 2011

Утре е последният ден на 2011 година.Успях да снимам само две чайки ,една в контражур и една нормална.Имаше тихо море и един самотен фотограф близо до фара.Оскар ме намери огрята в гръб ,да снимам сянката си по пясъка.А той е оранжево куче с голяма глава.Видяхме се и веднага станахме приятели.От едната страна вълните бяха нефтено сини в компанията на малки черни птици,които бавно се люлееха на фона на синьото,а от другата страна морето обещаваше дълго лято с топъл и ситен пясък.Сега е залез и отново две чайки стоят на върха на сграда.Леко разпердушинени от вятъра,стоят не помръдват, само понякога изпъват шия нагоре към небето и силно заграчват все едно се смеят.Изпращат поредния ден на запад.За тях има просто изгреви и залези,няма нова седмица или година,а днес е послдения Петък на тази.Чувам и последния чаешки крясък да се носи към залеза и бавно да се слива с настъпващата нощ.Аз тихо се оттеглям,в спомени за отминалия ден със самотния фотограф на фара ,оранжевото куче Оскар и безкрайното море от гладък изумруд.