през дантели ....

и само да се разхожда ..тича по поляните ...да поеме по пътека отъпкана от някой кон..и да се покатери по дървото с черешите, а после да пеее..в рокли да се вее, от вятъра целуната да се смее и да падне във водите на морето.. ...........липите ухаят.....а аз си спомням....

заплетена от косите си не диша...Вали......,окъпани листа и под тях ..широка сянка ...недокосната от сълзите на небето там е ...тя под звездите и дъжда ..малка блестукаща и сива...картина по лицето на деня...Тя ..познаваше ли ме ?Сега и е трудно да си спомни,окъпана в тревите заспива...а дали ще се събуди?Ще се събуди някой ден по залез.... в легло завита в рокли скрита от цветовете на ноща ..,.къде,Къде ееееее...това място..дълбоко,облечено в мълчание и аромати от животи.... ,объркана прегърна облак и заспа..любовта..сама,сама,..