петък, 29 април 2011 г.

Последната сричка от песен ,която слушам и забравям,за да си я опитвам постоянно.Толкова много сладко има в един шоколад и толкова много разочарование в последната хапка,която туко що изчезва ,а ти си препълнен с неясна радост.
В живота съм
Късно вечер слушам учуж сама ..така чувам припева.Прохладни дни ,не и топли ,нито жадни.Как обичам понякога до мен двама да говорят ,аз незабелязана и все пак жива за тях да съм.Във вихър съм ,и после пълзя и викам .,летя и падам,избухвам ,заспивам и удрям се ,умирам..и разбирам

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години