...под дърво заспало ,под небе живяло..малко цвете ..В рокля от коприна зимата е вън., . Бледи цветове заспиват в топлото одеало ..и някакси се гушкам в нещо близко ...







Болка в едно изгубено минало..прошарено с дантели ...Черни и Бели облаци в очите на залязващото слънце...вече ви познавам! Ще се върна при вас с отворени очи ще живея,без сън,без загуба,без стени,без перваз на балкона и дрехи с петна,..в градина от лилави и кафяви клони ще вървя...........а Защо ми трябваше знанието на едно момиче изгубило единственото си момче.Защо започнах да се страхувам., защо забравих заключена вратата, ..с ключове потънали в тъмната мисъл.

Тръгвам завинаги обичана и съблечена до кожа...

И не приемам благодарности,запазете ги в сърцето
както небето се променя тъй ще бъдат дните с мен
от кралско синьо до нажежено бяло...ще обичам


лицето ми погалено от клони на дърво ,само и диво
в залезът като опал тихо се пропуква..и мълчи...




и някакси животът е прекрасен с тази своя тъжна нотка оставена като лист хартия да се люшка и удря в земята да се целува и замръзва с вятъра и като цигарен дим уморен в косите на момиче да заспива ...Оставам чиста,и нека снегът бъде моя дреха с цветя все още несъбудени.

вали в твоите очи ,в моите отдавна