Последната сричка от песен ,която слушам и забравям,за да си я опитвам постоянно.Толкова много сладко има в един шоколад и толкова много разочарование в последната хапка,която туко що изчезва ,а ти си препълнен с неясна радост.

В живота съм

Късно вечер слушам учуж сама ..така чувам припева.Прохладни дни ,не и топли ,нито жадни.Как обичам понякога до мен двама да говорят ,аз незабелязана и все пак жива за тях да съм.Във вихър съм ,и после пълзя и викам .,летя и падам,избухвам ,заспивам и удрям се ,умирам..и разбирам