петък, 29 април 2011 г.

Последната сричка от песен ,която слушам и забравям,за да си я опитвам постоянно.Толкова много сладко има в един шоколад и толкова много разочарование в последната хапка,която туко що изчезва ,а ти си препълнен с неясна радост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар




Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 11 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години