Сега...съм в разознавателен тоалет,здравословно смирение, умерен копнеж и влюбчиво съзерцание.Склонна към болезнена романтика и отдалечаване в спомените ,които носят силен вятър и неподвижно лице ,чувство за несвършен край и незапочнато начало.срещам много хора ,но с никой от тях не мога да бъда,що е то?Себелюбие ,.. себевлияние ..несъвместимост

Чувам...НЯМА РИБА...МАЙКОо!
Тук съм на пристанището пристанала с тефтер в ръка .Носят се безпокойни думи на рибари и тегава миризма на забравена стръв от дни.Водата е черна ,а часът 23.Поредния, солен бадем в устата ми и поредната глътка пшенично.Стоя и пиша за живота си или поне за част от него до този момент ,посветен на морска гара Варна.Машините вият като слоници- майки закрилници на слончетата си .Светлините на фаровете пробиват водата,и се превръщат в чертички.В морето има слонове .Те всички до един се чуват ,когато си близо до машините на морска гара.Аз съм на синя пейка с нищо синьо по себе си..Комарите хапят и не ги обичам.Тананикането им ме кара да танцувам с очи на котка и тяло на змия.