петък, 30 декември 2011 г.











30 Декември 2011

Утре е последният ден на 2011 година.Успях да снимам само две чайки ,една в контражур и една нормална.Имаше тихо море и един самотен фотограф близо до фара.Оскар ме намери огрята в гръб ,да снимам сянката си по пясъка.А той е оранжево куче с голяма глава.Видяхме се и веднага станахме приятели.От едната страна вълните бяха нефтено сини в компанията на малки черни птици,които бавно се люлееха на фона на синьото,а от другата страна морето обещаваше дълго лято с топъл и ситен пясък.Сега е залез и отново две чайки стоят на върха на сграда.Леко разпердушинени от вятъра,стоят не помръдват, само понякога изпъват шия нагоре към небето и силно заграчват все едно се смеят.Изпращат поредния ден на запад.За тях има просто изгреви и залези,няма нова седмица или година,а днес е послдения Петък на тази.Чувам и последния чаешки крясък да се носи към залеза и бавно да се слива с настъпващата нощ.Аз тихо се оттеглям,в спомени за отминалия ден със самотния фотограф на фара ,оранжевото куче Оскар и безкрайното море от гладък изумруд.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години