Моите птици

                                           Бели като ангели

                                          Блестят в тъмното море

                                         Гледат ме, тихо ме гледат

                                        И като ангели са те

                                       Бели като ангели

уиски, в стая от Стария квартал на Барселона

с красиви кожени мебели и стари шкафове

чувствам се дебела и изоставена от нещо силно

моето спасение беше морето с тъмните вълни и яркото небе

безкрайното лутане, с четка в ръка

и картините правещи ме по-безстрашна

Сега не мога да чакам... а знам, че това нетърпение ще ми липсва страшно

влюбена в тъмното ти сърце, далеч от брега

оставам

може би завинаги

whiskey in a room from the old quarter of Barcelona
with beautiful leather furniture and old cabinets

I feel fat and abandoned by something strong
My salvation was the dark sea waves and the bright sky
the endless wandering, with brush in a hand
and the paintings making me more fearless
Now I cannot wait ... but I know this impatience I will miss a lot

I love your dark heart... far from the shore I will remain
perhaps forever

  

..By the art
Some artists express the social problems, the contemporary globalization of the humanity.

Other dig deeply in themselves, to take out your own nature, to show your unique individuality.

Am I still in my romantic period of my childhood,
where I know only to paint, to sing and to dance?
Or already I achieved a part of my freedom as an adult person,
transforming my child mind to be adequate for the external world, saving all the artistic part of it..saving my child look on the world