четвъртък, 17 януари 2013 г.

уиски, в стая от Стария квартал на Барселона
с красиви кожени мебели и стари шкафове

чувствам се дебела и изоставена от нещо силно
моето спасение беше морето с тъмните вълни и яркото небе
безкрайното лутане, с четка в ръка
и картините правещи ме по-безстрашна
Сега не мога да чакам... а знам, че това нетърпение ще ми липсва страшно


влюбена в тъмното ти сърце, далеч от брега
оставам

може би завинаги






whiskey in a room from the old quarter of Barcelona
with beautiful leather furniture and old cabinets

I feel fat and abandoned by something strong
My salvation was the dark sea waves and the bright sky
the endless wandering, with brush in a hand
and the paintings making me more fearless
Now I cannot wait ... but I know this impatience
I will miss a lot


I love your dark heart... far from the shore I will remain
perhaps forever





  


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години