петък, 25 май 2012 г.

 Из спомени от Пловдив

когато чайките замяукат
облаците се разтапят
залезът е близо, а аз чакам влака
...съм в неизвестност и ви обичам...



24 май. Денят е дълъг и ми помага да преодолея 
100 минутното закъснение на влака Пловдив-София.
Пия бира на края на гарата и гледам  пътуващия ден на запад. Чудно е майското време, където и да си каквото и да правиш, чудно е. Облаците се спират до земята и се превръщат в планина, пристигат и заминават влакове отрупани с пътници. Зарейвам последен поглед към небето с лястовиците и музиката на Beatles, нощта настъпва, а с нея и аз угасвам мъничко.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години