Из спомени от Пловдив

когато чайките замяукат

облаците се разтапят

залезът е близо, а аз чакам влака

...съм в неизвестност и ви обичам...

24 май. Денят е дълъг и ми помага да преодолея 
100 минутното закъснение на влака Пловдив-София.
Пия бира на края на гарата и гледам  пътуващия ден на запад. Чудно е майското време, където и да си каквото и да правиш, чудно е. Облаците се спират до земята и се превръщат в планина, пристигат и заминават влакове отрупани с пътници. Зарейвам последен поглед към небето с лястовиците и музиката на Beatles, нощта настъпва, а с нея и аз угасвам мъничко.