събота, 26 май 2012 г.

Ям жито ...и си мисля за житните полета и вятъра в тях
не си спомням нищо друго...

Вече всеки ден пиша.
Всеки ден чета по нещо
всеки ден се отешавам 
всеки ден  се събуждам от тленното си тяло и разбирам,че съм мъничка и съм за малко тук. Красиво е пианото с детските си звуци. Душите са навсякъде в красивото, думите общуват си с души. 




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години