Ям жито ...и си мисля за житните полета и вятъра в тях

не си спомням нищо друго...

Вече всеки ден пиша.

Всеки ден чета по нещо

всеки ден се отешавам 

всеки ден  се събуждам от тленното си тяло и разбирам,че съм мъничка и съм за малко тук. Красиво е пианото с детските си звуци. Душите са навсякъде в красивото, думите общуват си с души.