неделя, 21 ноември 2010 г.


за момичето с късите коси


да си намери розови цветя,зелена шапка...да полегне на поляна и одеало с цвят на дъб по риза на райета......да се изгуби в гората с феи ,толкова много свещи и една луна,..високо над реките,заспиваше дъждът..мокър и голям., завиваше звездите.

в облаци совa лети с бели вести над черното море..и все така момиче зад прозорец пие вино.Черно-сиво е небето с дантели по ръба .

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години