неделя, 21 ноември 2010 г.

някъде в началото ..
някъде в средата на дъждът

омая ме,..
...Дъждът е много,,мнооого,..не бях виждала стъклата на прозорците ми .,,,тъжни и разплакани,............чудя се какво толкова дъждът им е разказал..птичките ги няма навън.сгушени са и заспиват ,..този път не пеят а слушат дъждът летял толкова много пъти като тях...

Няма коментари:

Публикуване на коментар




Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 11 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години