неделя, 26 декември 2010 г.

19 Декември 2010 пътувам от София за Варна


Упояваща е красотата на зимните залези.Снегът е навсякъде.
...Меланхолия...се простира далеч зад сините очертания на полето..

...,Мадара побеляла и огрята от късите лъчи на слънцето.Лунен пейзаж и стръкчета магарешки бодили подават иглите си над снега.Една огромна тишина прозираща зад гръбнака на небето.А залезът така блести,така примамва...жадно да се втурнеш към него да се влееш в цвета му ,да го опиташ, да му се отдадеш....

Зимата идва ,за да чисти Земята .Покрива всичко с леден пласт и приспива малките цветя.Всичко е бяло и същевременно толкова богато и могъщо.Идва най-късия ден в годината..22,23 Декември.Неописуема е суровата неподправеност на природата,как може да те възражда и да те убива.
Сега всичко е голо,... раздаващо се непримиримо без свян, без болка точно сега, когато
белотата на снега е пареща и зъзнеща в очите ти..... те обичам...

Няма коментари:

Публикуване на коментар




Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 11 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години