неделя, 26 декември 2010 г.

Един човек облечен като Моцарт..с бели ръкавели и чуплива коса,с поглед пронизващ и цигулка млада.
Женен за пиано,на дясната ръка видях го ....а така зашемети ме ...този звън цигулски,таз страдалческа душа с отдаденост безкрайно луда,така ме завъртя съблече ме напълно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години