четвъртък, 30 декември 2010 г.

24.12.2010г.
Във Виена съм.Стоя на мокета в коридора,опирам се в стената до хотелската ми стая.Пускат песен на Dido.Чува се от асансьорите,които тук са много.Бъдни вечер е ..най-сбъднатата вечер до сега хахах..просто живота е с продължение,което не ти сътворяваш,а точно ти ти този ,който живееш в себе си и най-вече там.

Няма коментари:

Публикуване на коментар




Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 10 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години