неделя, 10 юни 2012 г.

Архив

Из битийни анализи из себе си



 Има ли значение кога

Постоянно ми трябва изкуство 
за да живея и оцелявам
Най-бързо си го набавям чрез музиката.

Действа като упойка, преспиваща неусетно
болезнения спомен по битийната ми самота и неизвестност ...
и спирам да плача
спирам, и засмуквам жадно от 
нетленното и вечно, колкото мога повече 
после...
Нека трае дълго.


12 Юни 00:15 2012г.

Една картина-изображение на изкуството
Може да съдържа логика, но тя единствено ще да е естетическа (разбираема и неразбираема в частност от автора ), обективна логика, която първо заговаря в разума ни (свикнали да възприемаме нещата първо с ума, а после по възможност със сърцето) няма, а ако има тя е единствено естетическа.
Едно изображение на изкуството  се основава на субективното неотрално битие (ако изобшо може да се нарече битие), ако ли не то съответно не е предмет на изкуството. Изкуството се съпреживява, изживява и съживява с необходимостта си. То служи на душата, на неумозримото, метафизическото, което можем да усетим на първо място чрез сърцето си.
Ако има някакво назоваване в картината то трябва да се сведе до минимално формално акцентът е върху преживяното, което преживява носейки като съдържание в себе си назованото.     

  

" Аз правя изкуство

Аз имам работа с Бог "

 

10 Юни:

с нетърпение очаквам следващия изпит утре,

той е просто повод да се зачета в историята на естетиката и философията, но не е в никакъв случай 

идеалната възможност за развиване на мои наблюдения в тази сфера, безпристрастното подхождане към целия материал, което се изисква (защото не може всичко да се знае пристрастно, ако можеше нямаше да е знание ами назубряне) ме отблъсква и ме кара да се замисля отново върху образователната система като цяло, не ми е интересно явлението изпит, там всички са маса, и се третират като маса от изпитващия, никой не може да изпъкне с нещо различно и креативно, защото тенденцията за ниво знание бива диктувана от тълпата (състуденти, които през моето поколение са безкрайно ограничени и непретенциозни по повод четенето и разсъдъка си) яд ме е, че не мога да се насладя на изпита като нещо полезно, а се надявам той по-бързо да отмине и да бъде взет. И фактът, че след изпит почти нищо не ти остава в главата от ученето, е доказателство че акцентът пада върху оценката, вниманието е насочено към това изпита на всяка цена да бъде взет. Мисля, че тази система трябва да се промени ако обществото иска реални знания за своите деца.Системата ни се основава на насилието, на задължителното класиране, надпреварване един с друг това е  начин на мислене някакъв архетип наследен още от предсократизма от софистите, където се въвежда Азът или самосъзнанието и истината е просто въпрос на убеждение, липсват добродетелите които  изграждат морала като ценност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години