По-светено на дъжда

 

Политнала на една от своите частици

под падащото небе на капки

съм.

Като ангели целуващи най-финото ми аз

летят, препускат

създадени от вълнението облачно

ненужното рушат и целуват го по кожата

В устрем, единствена 

изтичам се в благо и смирение

попила всяка капка в-дъх-новение

протягат улиците сивото си топло и в мен запява ангел

белоснежен и горящ. 

 

 

 

По пътя бях сама и там останах 

стискаща в ръка парченце вятър

в спомен недовършен

летеше с благовоние липово и топло

дъждът самичък 

всестранно склонен

танцуващ с мен замислен и любовен.