четвъртък, 14 юни 2012 г.

 

 Heaven falls

letting white feathers
sky is falling
on my pretty deep pillow
sky is falling
on my eyes and start to cry

The sea so blue, you've lost it
and your clouds, Heaven
they simmers in a winter cold
The wind you've killed already
by your body of the endless beauty
and no more stars you keep inside
only mark of mist, always cold and empty
In love with you Heaven
inconsiderate and gently,  love
who had waiting you and missing for so long time

 

Небето пада


сипе бяла перушина
небето пада 
върху възглавницата ми любима
небето пада
върху очите ми  и плаче

изгуби  морето си тъй синьо
и вече в зима тлеят облаците ти Небе
вятърът погуби ти в бекрайното си тяло
и няма веч звезди, а мъгла все сива
празна и студена, влюбена във теб Небе
нежна некрасива дълго време чакала Те.  



Няма коментари:

Публикуване на коментар




Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 11 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години