сряда, 12 октомври 2011 г.

сбогуване.
с една любов ,толкова нетържествено и безчувствено и смъртоносно неусетно...всичко трябваше да изчезне -тя чуваше това постоянно щом го видеше..и сякаш се бе подарила и сякаш се бе предала без никакъв възможен ответ ...предадена ....тя ...стои и се усмихва

рисува


държи въглен в едното си джобче на ризата и мълчи.. сега рисува с въглен ,.с възможно най-големия и черен въглен на света ,.тръгва си и се усмихва .....обичана и прокудена ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години