сряда, 12 октомври 2011 г.

няколко думи и нищо ...небето се мърда-каза тя...той стои ,само я гледа иска да я целуне.
небето е от пастели, стрити на фин прашец-каза тя
Бяха толкова близо ,толкова близо ...сега отново ,но много далеч един от друг ,не знаят!!!Не знаят .,..не знаят,не знаят!и сякаш ...всеки се преструва ,че е по-силен и не го боли....,когато не ти пука трябва ли да си зловещо хладен... трябва ли толкова безучастно да показваш част от себе си ..трябва ли да ме мразиш ?-пита тя

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години