сряда, 12 октомври 2011 г.

трепкат светлините на града.,.ще пиша точно и ясно без метафора,без ангели...без ...
стоя пред това чудо на природата и пиша ...почна да ми харесва това ,че пипам копчета и пиша...вместо да държа писалка и да правя същото.... искам малко думи, изведнъж възниква усещането за безмислие...и така може....Несподелена ,за това ми е тъжно ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар




Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 11 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години