сряда, 12 октомври 2011 г.

поредният траур...и повод за мечти.Потъвам в себе си и не виждам.Така е по-добре.Искам да кажа ,че ми се случи нещо ,което не съм сигурна дали беше истина ,..защото сега е толкова различно ,всичко което видях там и усетих ..сега отсъства главоломно ..за това силно се притеснявам, че всъщност нищо не се е случило там ,и че всичко е било измислено от фантастичния ми ум.Това дълбоко ме шокирва и травмира.А дали човекът с когото ми се случи...дали той знае за това..дали всъщност изобщо е бил там.Наистина вече не знам.Всичко което видях там, сега тук на това място в тези условия ми изглежда напълно чуждо,не мога да си обясня...много е тъжно ,че съм си измислила всичко и ,че ако сега съм в реалността ..то нищо не се е случило...и всичко е нищо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години