В опит за кадър 

Тя- хей,хайде да тичаме близо един до друг..някъде далеч оттук някъде ..сами
Той- вътре в нас има смисъл
Тя- свободата е тиха..хайде да тичаме,.
Той- толкова си хубава с лице ухаещо на тамян и очи тъмни като дъно
Тя- дали да остана и да се превърна в прах,ти ме обичаш ,а всичко се превръща в мъгла
Той- да тичаме заедно с голи тела изоставени в тревата,преди дъждът да ни целуни..
Тя-преди да опознаем душите си ,преди да опознаем устните си, преди да опознаем ръцете си нека тичаме заедно..нека бъдем близко ,но далеч да са ръцете ни ,далеч да са телата ни...
Той-толкова си хубава ....ей там поседнала с тих спомен за морето с пръсти по-невинни от трохичка, ...хубава си
как докосваш косите си ,..
Тя-толкова ли много видя в мен? Когато те нямаше ми беше тъжно,.спомнях си мълчанието и тихия въпрос"защо понякога мълчиш и гледаш сякаш тъжно,в спомените ми вече те има".
Той-толкова много дъжд .. всяка секунда е дъжд в лицето ти
Тя-толкова далеч ли искаш да стигнем...където вече не се разпознаваме..където плуваме в безчувствеността...обичам ,когато ми отваряш бирата с ключ..сега я отварям с ножица
Той-и аз..
Тя-и ..защо толкова обичам да стимулирам фантазията си и с най-малкия повод за поява на влюбване,сякаш не мога да спра да плета романси един след друг потънали в пространството ,в тях няма реалност ,има само разочарование и болен романтизъм
Той-....
Тя-нали не те познавам ,мой малки принце?
Той-....
Тя-нека всичко остане в звездите..те винаги ще светят..
Той-хващам ти ръката и завинаги те прегръщам ..
Тя-но нали ми каза ,че няма да плача щом си тръгнеш..
Той-няма...просто ще те прегърна ,ще видиш че няма
Тя-добре..... .. .. ... ..
оставам