събота, 24 септември 2011 г.

Натъкнах се на мои стари писателски произшествия.Ето ги и тях :D,е има тук таме изненадващо добри:

две като две дървета и двама човека...приказки за очилати книги и необичани държави,...колко ли път ни чака ...Гледам през прозорец на локомотив и се опушвам от топъл дим на цигара,когато се задъхам вече ще сме стигнали...там е вечно зелено и далечно,замъглено от нечие откровение,...леко сиво като през коприна,..котки,чайки това не е ли гръдът с морско сините чаршафи..през прозорци потънали в дървените си сестри,.през въздух опиянен в душата на дъжда,..през погледът му дълъг необятно пуст...цели дни те сресвам с коси потънали в пръстта,.вкоренени във времето разцъвфат,...

* * *



Кафе за изгрев


Мисля да умра за кратко ,после да си купя цвете в саксия.
Рисувам нерядко,Снощи се прегръщах с куче,Пожелах си влюбване в човек-маймуна.
Утре ще бъде топъл ден.
Смъртта е преходна.Като болест без лекарство те смущава.Всички я изпитват безболезнено и многократно.
Посветих себе си на временното изобилие в чаша чай.
Може би ще си лягам, хората робуват на неизличима болест.Те обичат живота,пият бира,говорят български език........

* * *

един ден


-стълби и аз
-колело и аз
-пилешко и аз
-музикално магазинче и аз
-котки по чорапи и пак аз
-плитки разговори на тема ,..има ли пари ,когато къпете жени...и аз
-кадифен залез в кръгли колене и аз
-зъбите ти с памучени венци и аз
-Тялото ти над моето и аз
И ти ,..и пак аз и ти и аз

* * *

освободиш ли се ,..вече виждаш...очите ти са целунати от
небето,..и виждаш................колко е хубаво ,че си жив!

* * *

Незавършени картини,завършени в рамките си,запознати с космоси-поляни.


Пържени моливи с коричка за утеха.
Изгубих чисто новата си рокля в музика от миналия век.
хапнах молив и го нарисувах,
стоплих хартия и я прерисувах,
стоплих тялото си и го попитах ''обичаш ли ме?

* * *

Пилешко


Пилешко и вилица влюбена в нежната му кожа

Пилешко и аз
Пилешко ,храна за повечето естествено пилешки
Пилешко и вино
,добро пилешко
Пилешко за вечеря и точка

* * *
добро утро..къпещи се трохи във винени чаши,.
Облачно небе ,къпещо се дете,и няколко мухи за красота.,
Обяснение премълчано, скрито в пауза от цветя.Без име се родих.

* * *
,..това разминаване след себе си ..двусебе си,.сега изпитвам това вече е забравено но е истина..официално и реално себеотдаване...личен и неличен живот.,,що за глупост е сътворило обществото...сега съм в него,..и ме няма!заслепяване на малцина,,...разделят се със скъпоценните си истини.,.срещайки се с тях,дават единствено обществена личност ..политическа изразност...направена от тях ....общество направено от тях...а те жертва на самото си откриване...

* * *

За реалното

Клепачът ми е сух.

Завитичък е с новините от деня.
Има гостенка,..закачила се за него и го гаделичка,мъничка и дългичка
стои като остров
Научавам името и.Тя е пъпка.И е млада,той я провокира
да живее в собствено легло и често я обича.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Архив на блога

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 4 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 5 години