ноздрите ми издават дим..знам че пиша на място ,което несъществува,място което е нетрайно..и скоро ще изчезне в космоса..,забравила съм.очите.погледът.най-добрите ми картини стават за минути....те са готови в мен.,изчакват гравитацията да ги приземи.Ще се побъркам.Защо всяко нещо ,в което се влюбя искам да умаломощя,искам да зграбча с всичка сила,да го погълна отведнъж,моята любов ...така както с хубавите ми картини те са минути щастие,минути истинска любов,минути нирвана,...и край почвам следваща отново...и забравям ,а нали всеки търси вечност ,нали...стоя и пристрастно си мисля за евентуална любов с човешко същество.Правя любов с бира ,с кратина, с вино ,със слънцето ,с водата ,с погледът си ,с ръцете си ,с красотата си ,с луната,с вятъра ,със спомените ,с музиката на птиците....... искам да споделям...искам човеци ,искам лица ,искам изражения,искам смях,искам това,което сега е далеч..което е било ,и което ще бъде