четвъртък, 30 декември 2010 г.

24.12.2010г.
Във Виена съм.Стоя на мокета в коридора,опирам се в стената до хотелската ми стая.Пускат песен на Dido.Чува се от асансьорите,които тук са много.Бъдни вечер е ..най-сбъднатата вечер до сега хахах..просто живота е с продължение,което не ти сътворяваш,а точно ти ти този ,който живееш в себе си и най-вече там.

неделя, 26 декември 2010 г.

19 Декември 2010 пътувам от София за Варна


Упояваща е красотата на зимните залези.Снегът е навсякъде.
...Меланхолия...се простира далеч зад сините очертания на полето..

...,Мадара побеляла и огрята от късите лъчи на слънцето.Лунен пейзаж и стръкчета магарешки бодили подават иглите си над снега.Една огромна тишина прозираща зад гръбнака на небето.А залезът така блести,така примамва...жадно да се втурнеш към него да се влееш в цвета му ,да го опиташ, да му се отдадеш....

Зимата идва ,за да чисти Земята .Покрива всичко с леден пласт и приспива малките цветя.Всичко е бяло и същевременно толкова богато и могъщо.Идва най-късия ден в годината..22,23 Декември.Неописуема е суровата неподправеност на природата,как може да те възражда и да те убива.
Сега всичко е голо,... раздаващо се непримиримо без свян, без болка точно сега, когато
белотата на снега е пареща и зъзнеща в очите ти..... те обичам...

Бъдни Вечер е...
Преди българи не знаели този празник и не получавали подаръци за Коледа.........


Пожелавам си

да остана жива с истината си
здрава с живота си
да създавам любов без лъжа
да не жертвам чистотата си в името на един измислен свят..този контролиращ се от егоизма,за да живея независимо

Да бъда полезна с Любовта си
Да бъда полезна с любовта си

Амин

Пожелавам всичко това на всеки!
Честито Рождество!

И най-сетне Климт на живо... запознахме се с господина.
Бях поласкана от топлата мекота на цвета му.
А как хубаво ухаеше ...на лавандула и ментови листа.
Запознах се с нежната натура на обноските му особено с жените...толкова обожавани и чувствани ,само с една линия.
Ами Сезан о,о.... О!
Стоя и не вярвам на себе си.
Това е Сезан...Пол Сезан,този несдържано бурен..в лудостта си романтик
...Божествените му пейзажи от Прованс...
Намерихме се близки...открихме много зелено в приятелството си..и решихме да поостанем в Прованс.
Клод Моне и неговите лилии!
Запознах се и с този велик човек отблизо..господи беше невероятно...
Горящите лилави и сините отражения във водата,призрачното розово и почиващите бели цветове на лилиите...прекарах безкрайно време там..потопена в тази толкова истинска природа.
Разменихме няколко цвята ..и реших да се сбогувам с вечното изкуство.. на художниците сбъднали мечтата си превръщайки се в себе си напълно ,а именно в картини!
Влюбвам се често за малко и вълнуващо ..
Осъществявам невидима връзка,..и сякаш всичко се случва без думи,дори и без поглед
толкова лудо и страстно..като в някоя оперета на Щраус

едно запознанство със себе си...Виена 23-25. 12. 2010г.,много време мина,но срещата е факт
Един човек облечен като Моцарт..с бели ръкавели и чуплива коса,с поглед пронизващ и цигулка млада.
Женен за пиано,на дясната ръка видях го ....а така зашемети ме ...този звън цигулски,таз страдалческа душа с отдаденост безкрайно луда,така ме завъртя съблече ме напълно.

неделя, 21 ноември 2010 г.

Как да ви опиша..лято е ....топло е в легло от жълти минзухари.В стаята е уютно,навън студено е. Вече е есен и е жълто. Няколко ноти неизвестни блещукат пред очите ми.Музиката е лилав пясък,.Котката ми разбира това.Навън е интересна пустош.искаше ми се да я посетя,.но вече е доста тъмна и не се вижда. Котката е все мяукаща с музиката се получава,..като приспивна песничка,..аз летя летя и падам .Все ми се слуачва да не знам нищо за себе си.Котаракът пее Баба спи и леко похърква...котките не пият алкохол...,.ЦЕзар живее вече 10 години..тук с трима човека и един телевизор. Прилича на крава,защото е чернобял..и едър,.Е не прави мляко,но си е заклет фен на млечните продукти.
невидимият бунт на небесата
Цезарчо
приказки,..за отвлечени неща,.кой ги отвлече..отвлечените неща,принц мечка ги отвлече,взе си ги в хралупа..и им даде да пийнат лимонада.Той е принц ,.и е мечок .Събира си глинени бурканчета с лилави боровинки.трупа си ги в хралупата заедно с отвлечените приказки за принцове и феи.Гората е близо,.до дома,но близо.Мечокът ,..разказва: Веднъж три мравки танцували под небе ..щастливи че имат дом,..и приказки от мечок..те танцували ,.а мечокът пеел ,,..пеел пееел ,..
още по-близо
някъде в началото ..
някъде в средата на дъждът

омая ме,..
...Дъждът е много,,мнооого,..не бях виждала стъклата на прозорците ми .,,,тъжни и разплакани,............чудя се какво толкова дъждът им е разказал..птичките ги няма навън.сгушени са и заспиват ,..този път не пеят а слушат дъждът летял толкова много пъти като тях...

за момичето с късите коси


да си намери розови цветя,зелена шапка...да полегне на поляна и одеало с цвят на дъб по риза на райета......да се изгуби в гората с феи ,толкова много свещи и една луна,..високо над реките,заспиваше дъждът..мокър и голям., завиваше звездите.

в облаци совa лети с бели вести над черното море..и все така момиче зад прозорец пие вино.Черно-сиво е небето с дантели по ръба .

събота, 1 май 2010 г.

...пролет е ухае на море ,още от влака ...У дома ..Варненско и топло..стаята си е там отново среща,. в жълтите и дълбини..Вятър в коси, люляци и цъфнали кестени

събота, 24 април 2010 г.

през дантели ....







и само да се разхожда ..тича по поляните ...да поеме по пътека отъпкана от някой кон..и да се покатери по дървото с черешите, а после да пеее..в рокли да се вее, от вятъра целуната да се смее и да падне във водите на морето.. ...........липите ухаят.....а аз си спомням....






заплетена от косите си не диша...Вали......,окъпани листа и под тях ..широка сянка ...недокосната от сълзите на небето там е ...тя под звездите и дъжда ..малка блестукаща и сива...картина по лицето на деня...Тя ..познаваше ли ме ?Сега и е трудно да си спомни,окъпана в тревите заспива...а дали ще се събуди?Ще се събуди някой ден по залез.... в легло завита в рокли скрита от цветовете на ноща ..,.къде,Къде ееееее...това място..дълбоко,облечено в мълчание и аромати от животи.... ,объркана прегърна облак и заспа..любовта..сама,сама,..

четвъртък, 7 януари 2010 г.

в картини ,..се оглежда светещо човече..хубаво е сутрин,..пред слънце,.

времето е ярко,и неочаквано зелено,днес в зима невидяна,утре в пролет не летяла....



Архив на блога

Последователи

сладкодумковщини

  • - nothing in or out reality full of emtiness
    Преди 11 години
  • - На среща с морето съм. Пети януари е. То ми говори толкова нежно и толкова срамежливо. Гладките звуци на вълните му целуват плахо ушите ми. Малко по малк...
    Преди 12 години